Основателят на Novinite.com, Максим Бехар, по повод 20-та годишнина на сайта

Основателят на Novinite.com , Максим Бехар , по повод 20-та годишнина на уеб страницата в особено изявление -  за началото, за свободата на публицистиката и за новите детайли в PR бизнеса…

 

Първата англоезична медия в България навършва 20 години. Какви са спомените ви от 12 март 2001 година?

Този ден имаше най-малко едногодишна история. Бях доста разпален да направя дребен ежедневник на британски език за чужденците в България, които тогава не бяха кой знае какъв брой. През целия си професионален журналистически живот бях работил единствено във ежедневник и естествено знаех това да правя…

Обсъждахме този план много постоянно с незабравимият ми другар и наставник Дими Паница, която тогава постоянно се отбиваше на вечеря в дребното ни апартаментче на Руски монумент. Той имаше невероятния вестникарски нюх и ме насърчаваше много умерено, той като смяташе, че чисто пазарно няма да устоя. Когато му изпратих към този момент готовите макети на всекидневника, която трябваше да се споделя Sofiа Morning News, той ми звънна и ми сподели: Максиме, прибирам се в Париж, оставил съм ти моето мнение за вестника на рецепцията на “Шератон ”, когато можеш мини да си го вземеш… Отидох незабавно, рецепционистката ми подаде огромен първокласен запечатан кафяв плик, извадих деликатно макетите на бъдещия вестник от там и ме обля студена пот. През цялата първа страница Дими Паница беше написал с пълен червен фулмастер на британски език: Don’t do it! It will be waste of time! (Не го прави, ще си изгубиш времето!)…

Не повярвах на очите си, по този начин се бях запалил, само че след ден-два разбрах, че беше безусловно прав. Този вестник щеше да си отиде безславно единствено за няколко месеца… Интернет медиите настъпваха полека-лека и никой чужденец нямаше да си чака вестника, с цел да прочете какво се случва в България, секретарките им щяха да рапортуват още от сутринта… И по този начин, една заран влязох в офиса, отворих вратата на отдела за интернет планове с блеснали очи, тогавашната директорка, извънредно момиче и необикновен експерт – Милена Тръпчева - незабавно разбра, че ще се случва нещо, до момента в който аз изстрелях думите „ Моля те, купи незабавно novinite.com , започваме нов проект… “. И тъкмо това се случи.

Каква в действителност бе първата оповестена вест в Novinite.com ?

Стана много натурално и разумно. Нашата PR компания M3 Communications Group, Inc. организираше откриването на първия хотел Radisson в България и това си беше огромно събитие за столицата. Прибрах се в офиса откакто утринното разкриване за публицисти беше минало и Милена ме посрещна с новината, че уеб сайтът е подготвен за стартиране, само че и би трябвало най-малко една вест, с цел да го започне… И по този начин, първият Radisson в София стана и първата вест на одеве родения Novinite.com .

Как се разви медията през тези години?

Струва ми се, че Novinite.com съумя да резервира своята самостоятелност, безпристрастен и осведомителен жанр, в първите си години беше в действителност неповторим източник на информация, а и случихме на доста, но доста положителни публицисти, която го управляваха – първата основна редакторка Мартина Йовчева, която си отиде прекомерно рано от този свят, нейните наследници на тази служба Иван Диков, Милена Христова, Ангел Петров – всички те се съвършени и доста образовани публицисти с висок морал и необятни знания в доста сфери.

Държах доста на професионализма на екипа и независимостта на екипа от издателя за мен беше свещена полезност, която не дадох на никого даже да допре. Бяхме, и в този момент сътрудниците са, постоянно в центъра на събитията и мненията, тъй като знаехме, че имаме необикновено виновна задача – значително определяхме какво светът ще мисли за България, по какъв начин ще я възприемат вложителите, дипломатите, политиците, туристите… Нямаше дипломат в България, сигурен съм, че и в този момент е по този начин, който да не стартира деня си с Novinite.com , на доста от тях към този момент две десетилетия уеб сайтът им започва още с включването на компютъра и по този начин се предава от посланик на посланик по наследство…

Ако медията не беше самостоятелна, авторитетна и професионална, тя нокаго нямаше да бъде по този начин желана, четена и цитирана… Всъщност същинският пик на Novinite.com се случи две години по-късно, на 3 април 2003 година, когато от една конференция на The Economist от хотел Hilton в Атина разсъниха в среднощ Мартина, с цел да и предам думи на към този момент някогашният американски вицепрезидент Ал Гор, които – по-скоро по случайност – влязоха в интернационалния продан и – както ми сподели час по-късно Милена Тръпчева – всичките ни сървъри „ изпушиха “…

Самият факт, че Novinite.com стана най-разпознаваемата българска медия в света ни натовари с още по-големи отговорности, само че и ни направи горди, какъвто съм и до момента, че сме основали този прелестен артикул. И това което в този момент, които към този момент не съм част т екипа виждам, е че всеки ден медията става все по-доба, резервира своята самостоятелност и въздействие и значително към този момент е пример за качествена публицистика освен в България.

Как се промени медийната среда в България през тези 2 десетилетия? Тенденциите у нас имат ли разлика с тези по света?

През 1999 година дадох едно изявление за една тогава започваща онлайн медия, в което споделих, че явно печатните медии си отиват и нямам доверие да изкарат повече от двайсетина години. Обадиха ми се доста другари да ми се скарат, всичките до един ядосани, припомняйки ми, че въпреки всичко съм тръгнал от ежедневник и не би трябвало да приказвам такива неща. Но то си беше явно. Първо – онлайн медиите се хиляди пъти по-бързи. Второ – безвъзмездни, интерактивни и доста атрактивни за реклама. На процедура последният фактор – рекламата е най-важният от всички.

Вестниците бяха и си остават доста хубава медия, към това може да сложим и всички прочувствени детайли – мириса на мастилото, шума на хартията, да си се излегнал умерено на дивана и да го разгръщаш… само че те не въздействат на рекламодателя. Точно той, рекламодателят, внезапно откри своя „ парадайс “, за койот от години си е мечтал – евтина реклама, интерактивна, тъй че да можеш незабавно да купиш неговия артикул единствено с един клик, и най-важното – да измериш с огромна точност кой я е видял и кой е купил от нея…

Така че, във вестниците в действителност има добра публицистика, само че те няма да има по какъв начин да се устоят, тъй като с цел да оцелеят без рекламодатели би трябвало да костват – да вземем за пример – по 25 $ единият и това от сабо себе си значи, че няма кой да си ги разреши. Според мен в България онлайн медиите се развиват сносно, постоянно съм упорствал обаче за цялостна бистрота във връзка с тяхната благосъстоятелност. Това е единственият метод да се подсигурява както тяхната самостоятелност, или пък взаимозависимост, само че в това време да е ясно кой носи отговорността при положение на подвеждащи или подправени вести.

През тези 20 години светът и България претърпяха няколко рецесии, а и сега се намираме в такава. Как повлияха те на медиите?

Естествено, че рецесиите постоянно въздействат на медиите. И постоянно по-скоро отрицателно. Според мен обаче тъкмо тази – Коронавирус рецесията – се отрази доста позитивно на медиите и форсира процесите за още по-силно развиване на онлайн връзките, образованията, събирането на забавна информация…

Всички разбираме, че медиите претърпяха революционна смяна. Само преди десетина години те бяха в ръцете на неколцина издатели, които на процедура можеха да образуват публичното мнение. Сега в света има взети дружно към 4 милиарда издателя, всеки един от тях си има обществената медия, профил, група, пространство и в случай че е задоволително интелигентен и образован може да реализира въздействие върху голяма милионна публика.

Пандемията през 2020 години ускори този развой, обществените медии търпят безусловно всеки ден ужасно развиване, появяват се нови и нови и всеки един от нас в случай че желае да взе участие в тази конкуренция, в случай че желае за бъде част от медийния пазар или даже пазарът на въздействие върху хората, би трябвало да ги усвоява непрекъснато. Голям оптимист съм във връзка с новите медии, участниците в тях стават по-зрели, по-опитни и края на подправените вести към този момент се вижда със усилването на персонализирането на всяка една обществена медия и бързото декретиране на подправените профили или скритите зад анонимност консуматори.

В последно време се появява спор сред медиите и обществените мрежи. Като че ли най-сериозна е обстановката в Австралия, само че сме ставали очевидци на сходни разногласия и в европейски страни. Как смятате, че ще се развие съответно тази обстановка в бъдеще?

Няма спор, има единствено недоумение, че обичайните медии си отиват вечно, с цел да останат единствено и само онлайн медиите, които до няколко години ще се реалокират само и единствено в обществените медии. Читателите, пазарите, рекламодателите желаят бистрота, ясна методология за измерването на резултата и персонализирани отзиви от същински профили на същински хора. Това в този момент могат да им дават само и единствено обществените медии.

Развивате дейна активност и в PR-а. Как се промени този бизнес от 2001-ва година насам?

Промени се фрапантно, това което вършим през днешния ден в компанията ми M3 Communications Group, Inc. няма нищо общо с това, което беше единствено преди пет-шест години. И най-важната, още веднъж – революционна смяна, идва с тоталната смяна върху собствеността на медиите и от факт, че всички ние – PR специалистите, а и нашите клиенти имаме директен достъп до медиите, на процедура притежаваме ги. В обществените медии, в онлайн пространството, на всички места. Този факт значително ни трансформира от консултанти в издатели, редактори и кореспонденти по едно и също време. Издатели, тъй като всеки от нас има (социални) медии, редактори, защото ние би трябвало да публикуваме в тези медии добре направени професионални текстове и най-после кореспонденти – тъй като никой няма да чете нашите вести в случай че не са в действителност вести.

От тук потегля и главното ни занятие като съвременни PR специалисти, да сътворяваме същински истории (story telling), които да бъдат забавни, новинарски, правдиви и авторитетни. За мен този бизнес не е чужд, най-малко двайсетина години съм прекарал в публицистиката и в този момент с голямо наслаждение надграждам всичко това, което съм научил там, пък което съм научил и създавайки и управлявайки Novinite.com.

Нека завърша и с няколко пожелания.  Към екипа – бъдете професионални, самостоятелни и забавни. Към читателите – бъдете доста взискателни и постоянно казвайте на редакторите какво очаквате от тях, имате прелестната опция да вършиме това с вариантите за противоположна връзка.

И към мениджмънта – всеки ден слагайте по една тухла към „ китайската стена “ сред вас и редакторския екип, който би трябвало да усеща свободата и удоволствието да показва професионалното си мнение по този начин, както му диктува съвестта. Не забравяйте, че медията постоянно би трябвало да е коректив, в този смисъл и „ власт “, четвърта или която и да е, само че това би трябвало да става в действителност професионално, почтено и транспарантно.

Вижте изявлението в